повозил си

Речник на българския език

1. повозил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

повозил си е производна форма на повозя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. повозил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

повозил си е производна форма на повозя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).