повозил е

Речник на българския език

1. повозил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повозил е е производна форма на повозя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повозил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повозил е е производна форма на повозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).