повозило е

Речник на българския език

1. повозило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повозило е е производна форма на повозя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повозило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повозило е е производна форма на повозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).