повозило

Речник на българския език

1. повозило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повозило е производна форма на повозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повозило — мин. деят. св. прич. ср. р.

повозило е производна форма на повозя (мин. деят. св. прич. ср. р.).