повозил

Речник на българския език

1. повозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повозил е производна форма на повозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повозил — мин. деят. св. прич. м. р.

повозил е производна форма на повозя (мин. деят. св. прич. м. р.).