повозело

Речник на българския език

1. повозело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повозело е производна форма на повозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повозело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повозело е производна форма на повозя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).