поводил съм

Речник на българския език

1. поводил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поводил съм е производна форма на поводя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поводил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поводил съм е производна форма на поводя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).