поводило съм

Речник на българския език

1. поводило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поводило съм е производна форма на поводя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поводило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поводило съм е производна форма на поводя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).