поводело

Речник на българския език

1. поводело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поводело е производна форма на поводя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поводело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поводело е производна форма на поводя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).