повличало

Речник на българския език

1. повличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повличало е производна форма на повличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повличало е производна форма на повличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

повличало е производна форма на повличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повличало е производна форма на повличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).