повишило

Речник на българския език

1. повишило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повишило е производна форма на повиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повишило — мин. деят. св. прич. ср. р.

повишило е производна форма на повиша (мин. деят. св. прич. ср. р.).