повисяло

Речник на българския език

1. повисяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повисяло е производна форма на повися (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повисяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повисяло е производна форма на повися (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повисяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

повисяло е производна форма на повися (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повисяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повисяло е производна форма на повися (мин. деят. несв. прич. ср. р.).