повиснел

Речник на българския език

1. повиснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повиснел е производна форма на повисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повиснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

повиснел е производна форма на повисна (мин. деят. несв. прич. м. р.).