повираха

Речник на българския език

1. повираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повираха е производна форма на повирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

повираха е производна форма на повирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).