повирало

Речник на българския език

1. повирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повирало е производна форма на повирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повирало е производна форма на повирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

повирало е производна форма на повирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повирало е производна форма на повирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).