повирали

Речник на българския език

1. повирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

повирали е производна форма на повирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повирали е производна форма на повирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. повирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

повирали е производна форма на повирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. повирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

повирали е производна форма на повирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).