повирал

Речник на българския език

1. повирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повирал е производна форма на повирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повирал е производна форма на повирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повирал — мин. деят. св. прич. м. р.

повирал е производна форма на повирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повирал е производна форма на повирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).