повира

Речник на българския език

1. повира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

повира е производна форма на повирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. повира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

повира е производна форма на повирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. повира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

повира е производна форма на повирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).