повилнявал е

Речник на българския език

1. повилнявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повилнявал е е производна форма на повилнявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повилнявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повилнявал е е производна форма на повилнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повилнявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повилнявал е е производна форма на повилнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).