повилнявал

Речник на българския език

1. повилнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повилнявал е производна форма на повилнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повилнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повилнявал е производна форма на повилнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повилнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

повилнявал е производна форма на повилнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повилнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повилнявал е производна форма на повилнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).