повилнели

Речник на българския език

1. повилнели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повилнели е производна форма на повилнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повилнели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

повилнели е производна форма на повилнея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).