повиквал

Речник на българския език

1. повиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повиквал е производна форма на повиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повиквал е производна форма на повиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

повиквал е производна форма на повиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повиквал е производна форма на повиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).