повиква

Речник на българския език

1. повиква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

повиква е производна форма на повиквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. повиква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

повиква е производна форма на повиквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. повиква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

повиква е производна форма на повиквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).