повехнело

Речник на българския език

1. повехнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повехнело е производна форма на повехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повехнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повехнело е производна форма на повехна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).