повехнел

Речник на българския език

1. повехнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повехнел е производна форма на повехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повехнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

повехнел е производна форма на повехна (мин. деят. несв. прич. м. р.).