повествовател

Речник на българския език

повествова̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

повествова̀телят, повествова̀теля, мн. повествова̀тели, м. Остар. Разказвач; белетрист.
прил. повествова̀телен, повествова̀телна, повествова̀телно, мн. повествова̀телни.

Грешни изписвания (15)

  • повествоватил
  • повествувател
  • повествуватил
  • повиствовател
  • повиствоватил
  • повиствувател
  • повиствуватил
  • пувествовател
  • пувествоватил
  • пувествувател
  • пувествуватил
  • пувиствовател
  • пувиствоватил
  • пувиствувател
  • пувиствуватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вес-т-во-ва-тел
непълен член по-вес-т-во-ва-те-ля
пълен член по-вес-т-во-ва-те-лят
мн.ч. по-вес-т-во-ва-те-ли
членувано по-вес-т-во-ва-те-ли-те
бройна форма по-вес-т-во-ва-те-ли
звателна форма по-вес-т-во-ва-те-лю