повесил е

Речник на българския език

1. повесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повесил е е производна форма на повеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повесил е е производна форма на повеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).