повесило

Речник на българския език

1. повесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повесило е производна форма на повеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

повесило е производна форма на повеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).