повеселяло

Речник на българския език

1. повеселяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повеселяло е производна форма на повеселя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повеселяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повеселяло е производна форма на повеселя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. повеселяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повеселяло е производна форма на повеселея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. повеселяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

повеселяло е производна форма на повеселея (мин. деят. св. прич. ср. р.).