повеселило

Речник на българския език

1. повеселило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повеселило е производна форма на повеселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повеселило — мин. деят. св. прич. ср. р.

повеселило е производна форма на повеселя (мин. деят. св. прич. ср. р.).