повеляло

Речник на българския език

1. повеляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повеляло е производна форма на повеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повеляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повеляло е производна форма на повеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).