повеляла

Речник на българския език

1. повеляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повеляла е производна форма на повеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повеляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

повеляла е производна форма на повеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).