повелял

Речник на българския език

1. повелял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повелял е производна форма на повеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повелял — мин. деят. несв. прич. м. р.

повелял е производна форма на повеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).