повелили

Речник на българския език

1. повелили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повелили е производна форма на повеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повелили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

повелили е производна форма на повеля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).