повелила

Речник на българския език

1. повелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повелила е производна форма на повеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

повелила е производна форма на повеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).