повелил

Речник на българския език

1. повелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повелил е производна форма на повеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повелил — мин. деят. св. прич. м. р.

повелил е производна форма на повеля (мин. деят. св. прич. м. р.).