повелил
1.
повелил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
повелил
е производна форма
на повеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
повелил —
мин. деят. св. прич. м. р.
повелил
е производна форма
на повеля (мин. деят. св. прич. м. р.).