повелели

Речник на българския език

1. повелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

повелели е производна форма на повеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

повелели е производна форма на повеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).