повела

Речник на българския език

1. повела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повела е производна форма на поведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повела — мин. деят. св. прич. ж. р.

повела е производна форма на поведа (мин. деят. св. прич. ж. р.).