повел

Речник на българския език

1. повел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повел е производна форма на поведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повел — мин. деят. св. прич. м. р.

повел е производна форма на поведа (мин. деят. св. прич. м. р.).