повеждало

Речник на българския език

1. повеждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повеждало е производна форма на повеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повеждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повеждало е производна форма на повеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повеждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

повеждало е производна форма на повеждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повеждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повеждало е производна форма на повеждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).