поваляло

Речник на българския език

1. поваляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поваляло е производна форма на повалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поваляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поваляло е производна форма на повалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поваляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поваляло е производна форма на повалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поваляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поваляло е производна форма на повалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. поваляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поваляло е производна форма на поваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. поваляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поваляло е производна форма на поваля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).