побягал е

Речник на българския език

1. побягал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побягал е е производна форма на побягам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побягал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побягал е е производна форма на побягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. побягал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побягал е е производна форма на побягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).