побягал

Речник на българския език

1. побягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побягал е производна форма на побягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побягал е производна форма на побягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. побягал — мин. деят. св. прич. м. р.

побягал е производна форма на побягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. побягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

побягал е производна форма на побягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).