побързал е

Речник на българския език

1. побързал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побързал е е производна форма на побързам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побързал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побързал е е производна форма на побързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. побързал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побързал е е производна форма на побързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).