побързало

Речник на българския език

1. побързало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побързало е производна форма на побързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побързало е производна форма на побързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

побързало е производна форма на побързам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. побързало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побързало е производна форма на побързам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).