побъзикаха

Речник на българския език

1. побъзикаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побъзикаха е производна форма на побъзикам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побъзикаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

побъзикаха е производна форма на побъзикам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).