побъбрят

Речник на българския език

1. побъбрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

побъбрят е производна форма на побъбрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побъбрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

побъбрят е производна форма на побъбря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).