побъбрил е

Речник на българския език

1. побъбрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побъбрил е е производна форма на побъбря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побъбрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побъбрил е е производна форма на побъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).