побуявало си

Речник на българския език

1. побуявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

побуявало си е производна форма на побуявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. побуявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

побуявало си е производна форма на побуявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. побуявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

побуявало си е производна форма на побуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).