побуявало е

Речник на българския език

1. побуявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побуявало е е производна форма на побуявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побуявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побуявало е е производна форма на побуявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побуявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побуявало е е производна форма на побуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).